Кристина Димитрова и Г.Станчев

Душа, душа докосна

Когато срещнах теб за първи път
ноща от безнадежност беше сляпа.
Пипнешком аз търсех своя път
с невиждащите пръсти на мъглата.

Когато срещнах теб за първи път
една звезда небето с вик отрони
и с тази феерична звездна смърт
завърна се един бездомен спомен.

Припев:
И спря да се върти за миг земята
неспряла да крещи от самотата.
Заслушана в гласа на тъмнината
душа, душа докосна ме позната.
И спря да се върти за миг земята
неспрала да крещи от самотата
душа, душа докосна в ноща
тогава срещнах теб за първи път
(х2)
Когато срещнах теб за първи път
раненото небе сълза пророни
и аз намерих своята любов
сред обичите милиони.

Когато срещнах теб за първи път
разбрах, че този път е и последен
раздялата е в същност малка смърт
невъзвратимо бягащото време.