Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало и че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”.